Навън е тихо, но вали.

Вали с есенни сълзи.

Мрак небосклона е превзел,

И призовава дивото в мен.

Вали и не спира.....

Усещаш ли как сърцето ми умира?

Умира в кал, в позор дори...

То умира цялото обляно в тези тежки есенни сълзи!

Разплакана девойка чувство раздробено на поднос ми носи...

Ах, как искам пак да ходим по паважа боси!!

С чувството носталгично и думите изчезнаха...

Погледнете навън цветния килим,

Той обрисува моите мечти...

Тъй чисти и светли, всякаш са без грим.

И загледана така до край мога да стоя...